Някога ще умра, ние всички умираме някога
Ала как да позная, да се пазя от нож във гърба.
Убитите ги щадят, поопяват, залъжат със рая,
За живите ще мълча, - а за мъртвите грижим се знам.

Със лице във калта аз ще падна красиво странично
И душата ще хукне на откраднати кранти в галоп.
В чудни райски градини свежи ябълки зная че има
Жалко, пазят ги там, и без грешка прострелват в чело.

Ний пристигнахме - гледам - нещо нерайско погледа вижда:
Там - безплодна пустиня и нищо безкрайно лежи.
И сред нищото там - обковани врати се издигат.
И огромен конвой пред вратите е погледи впил.

Как изцвили ми кона! Усмирих го със ласкава дума
От бодлите почистих и гривата сплетох му аз.
А старик белокос дълго там с ключовете се лута
Пъшкаше и мърмореше, не отвори и махна се сам.

И конвоя огромен не издаде ни стон нито дума
Само просто приклекна, коленете изтръпнали сви
Тук е шайка престъпна - оглуши ни престъпния звън и
всичко в кръг завъртя се - над кръга разпнатия виси

И апостола - дядка - крещеше на стражите нещо
Той повика един - заотваряха портите пак
Някой с лост се напъна, вратата успя да помести
И се втурнаха всички във прекрасната таз благодат

Стареца аз познах по сълзите на бузите сухите
Свети Петър бе туй - той апостол, а аз - будала
Ей градини обрасли, със замръзнали ябълки - купища
Но градините пазят и без грешка прострелват чела

Дай на всеки по нещо, а и много ли исках аз всъщност
За мен - да имам другари и жена за да падне на гроб
А пък аз зарад тях райски ябълки ще им отмъкна
Жалко, пазят ги там, и без грешка прострелват в чело.

Във ръце изтощени свещите се топят като в свещник.
Аз в туй време конете отново подгоних в галоп.
Аз раздрусах, набрах от тез ябълки райски без семки.
За това бях прострелян, без грешка прострелян в челото.

 
 
 
 

И подгоних конете по далече от тез места гадни
Конете искат овес, но и аз съм захапал юзди
И покрай пропастта с бич в ръката и ябълки в пазва
Аз ще ти донеса - и от рая ме чакаше ти.