на Вадим Туманов
Побягнах внезапно,
беше глупаво чак.
Бутнах десния с рамо
и напред полетях.

И заскачахме двамата.
Тежко дишахме в такт.
И това пред охраната
и до пояса в сняг.

Но строят подреден е образцово.
Резачка “Дружба” мигом зарева.
и с нимби озариха ни оловни
от стреснатата вишка три дула.

Всички лягат. В снега
са забили лица.
Зад нас двамата с бяс
злите псета пъхтят.

Девет грама олово - ех
тясно ви е в цевта.
Ний, пред мушките сгърчени,
бяхме като на длан.

Целта ни беше до брега да стигнем
Но свише - вишката - решават там.
и мятахме се в прицел на стрелците,
а бяхме уморени - смешно чак.

Ако можех да видя
с кой потеглям на път.
Този път с кой рискувам?
С кой съм тръгнал на смърт?

Нейде май съм го виждал
и поел дъх едва
изхриптях: Как те викат
и по кой член си с нас?

Но късно бе. С куршуми начертаха
на тялото му кръст откъм гърба.
А бягах аз и мислех ще избягам
дори, увлечен, нищо не видях.

Аз му казах: Защо
изоставаш сега?
А пък той - по корем
със разбита глава.

Пламнах. Мократа дреха
в миг се сви на гърба.
Картечар по нас стреля
сякаш бе на война.

Аз в камъните с две ръце се вкопчих.
Щом псетата са близо трай си брат.
Те мозъка облизаха с езици
и след това се върнаха назад.

Понадигнах се аз
и проклинах света.
Гледам стражите там
ме очакват сега.

Трупа бутнаха ядно.
Ех, гадина! Умрял!
Награждават за хванат,
не се плаща смъртта.

И минахме един след друг пред строя.
Снегът отръскахме и по редът:
На тях награда в зоната да сложат,
на мен присъда нова да дадат.

Отначало ругах,
ала после поспрях.
Цял взвод блъска ме там,
умориха си дваж.

С оня свят не ме плашат.
Там с въже, тук със кол.
Удрят тук - аз съм в оня,
Удрят там - аз съм в тоз.

А в паузите - тишина и сняг.
Там зайци, мечки, лосове се мяркат
И сякаш в бягство се понасям пак
С лъжливо чувство - уж че съм избягал.

Зарових надълбоко свойта гордост.
Как лазят горди хора съм видял.
Аз близах раните като животно
Но белезите и до днес стоят

Ех да бяхме успели...
Той не бе също слаб.
По - далече от стражи
и от псетата с тях.

Ето краят дойде.
Бяга звяр към ловец.
Знае - този ловец
е застрелял беглец.

Отново всички вече са прибрани
и само нощем вият и скимтят.
Да трябва сол да слагаме на раните
Ще помним по - добре щом ни болят