Свойта работа свърших, а пък хубава работа беше нещо с мене не взех, тъй си тръгнах - гол както си бях. Не, че нещо припари ми, не, просто срока изтече И към други места ме подгониха други дела. Ний книжки сме изчели не една, А истината се предава устно: Пророци няма в своята страна Но и във другите това е трудно.
Никой аз не предадох, даже някой без мене спечели. Е, подведох един - но със него ще се разбера. Просто аз се оттеглих и след мен кръв и пот не потече и без мен тази работа продължи си по пътя познат. Незаменими няма, да изпеем ний заупокой и всичко да простим. То пророци няма в своята страна но и във другите това е трудно.
Разкатаха ме те, но щастлив съм, че лъвския дял пак бе получен от тях - аз им върнах което дължах. И по пода излъскан се плъзгам, като лък в колофона, Стъпалата изкачвам и във стаята влизам сега. Пророци няма. Вече много дни ги няма Мохамед и Заратустра. Пророци няма в своята страна Но и във другите това е трудно. А пък долу говорят - от добро ли, от зло ли не зная, по - добре стана тъй, че си тръгна той вече от нас. Паяжините стари със ръце от портретите свалям - бързам аз за дома - конят ми вече е оседлан. Откри се лик, погледнах и така Той сподели със мене: Слушай Пророци няма в своята страна но и във другите това е трудно. Скачам върху седлото и се срастват телата ни двете. Конят падне ли, в миг ще захапя юздата му аз. Свойта работа свърших, а пък хубава работа беше и към други места ме подгониха други дела. Препускам и копитата искрят. А аз през тропота отново чувам: Пророци няма в своята страна но и във другите това е трудно.
© Емил Петров. Превод, 1999