Здравей, редакцио научна!
В съботата, друг път скучна,
всички скупчихме се дружно -
лудницата бе на крак!
Без инжекции да бием
или хапчета да пием,
без дори да се умием -
синият екран ни сбра.

За Бермудите разказа
учен някакъв надут.
Че за науката загадка
са мистериите тук.

Всички мозъци раздрънка,
гънките ни сплете чак
и вързани със връзки тънки
втори път ни дупчат пак.

Уважаеми редактор,
дайте родния реактор
или лунния ни трактор,
че година стана как
ту с чиниите ни плашат -
кацат и ни гледат значи,
ту пък кучета ни лаят,
ту пък нещо друго там...

То и ний с това се борим
и чиниите трошим.
Даже песът сме изяли -
туй готвачът ни твърди.

А лекарствата със шепи
хвърля, кой не е глупак.
Тъй живяхме си додето
ни Бермудът връхлетя.

Искахме скандал да вдигнем
Но водач не ни достигна.
Много буйните не стигат -
Нямахме си вожд, уви!
Но за козните им вражи
средства имаме си наши
и ядем редовно каша -
няма туй да ни смути!

Техните черти проклети
Бермътят нашата вода.
Всичко туй измислил Чърчил
в осемнайсто лято сам.

Ний за взривове, пожари
Нота пуснахме до ТАСС,
но дойдоха санитари
и овързаха ни пак.

Тез по буйни дето бяха
по легла ги приковаха.
Там параноик се мята
страшно, с пяна на уста:
“Връзките не развържете,
вярата ни оставете!”
Тъй Бермътно е в сърцето
а и в цялата душа.

Там едни на смени вият
нажежени чак до жар.
Как тревожно ни привличат
тез триъгълни дела.

Сбъркаха се всички луди
и безумните дори...
Доктора тогаз, Маргулис,
гледането забрани.

Ей го като змей там свети,
зад гърба си крие нещо.
Дава бързо знак и фелдшер
кабела издърпва в миг
и за нас остава само
да ни дупчат и в леглата
да потъваме тъй както
във Бермудските води.

Ако утре като ни попитат
(с право нашите деца)
Татковци какво ви казват
докторите тук сега?

Ние ще им отговорим
(То не им е все едно!)
чудесата са наоколо
но до нас не стигат просто.

А зъботехника Рудик
има си транзистор “Грундиг”.
Нощно време той го пуска,
контри западни лови.
Той на Запад е търгувал
но разсъдък там изгубва
и безславно идва тука
с номер на крака, уви.

Та влезе развълнуван крайно
със ужасна новина -
уж, че наш научен лайнер
е пропаднал там сега!

Той, горивото изчерпал,
на парчета се разбил,
а два безумни наши брата
някакъв рибар спасил.

Претърпели катаклизъм,
те изпадат в песимизъм
и вчера в стъклената призма
в болницата са дошли.
И един от тях - механик -
от сестрите издаянил,
вика - този многостранник
пъпа на земята бил.

Накачулихме го ние,
Всеки пита го сега,
а механикът се тръшка
и очи забелва чак.

Той ту плаче, ту се смее,
ту настръхва изведнъж.
Или ни се подиграва
или луд е този мъж.

Бивш алкохолик се вдигна,
дребен ама кавгаджия:
“Трябва ний да го изпием!
Я на три го разсипи!”
И така се той увлече:
“Айде, давайте го вече!
Нека е парале...пипед,
нека кръг! Ще се изпий!”

Оня глас американски
Трови нашите души.
Вий Америката спрете!
Израел да заглушим!

Те със свойта вража същност
всъщност страшно ни вредят.
С глупости главите пълнят
и за този щур квадрат.

Чуйте лектори различни
дето по причини лични
с неуспехи неприлични
ни нервирате безспир -
тоз триъгълник нещастен
вас към лудост ще ви тласне,
а пък нас, това е ясно,
с разум ще ни надари.

Вие нашата идея
не отхвърляйте сега.
Отговор ни дайте бързо
чрез началника до нас.

С уважение. Дата. Подпис.
Отговаряйте сега,
Но писмо щом не пристигне
другаде ще пишем пак.