Плъшоците, хоботите, вампирите, ругаейки, аз гоня от съня, но виждам виночерпеца с потирите - той шепне ми: „Щом превали деня, пий вино! И ще спре таз суетня, сърцето мигом ще намери мир и те - виденията - ще се разтопят!” Аз пак съм аз, доверие ми имайте - за кон, платно, другар и пътя ширнал се безсмъртието аз ще заменя - покорно моля, свеждайки глава - от Бога, в името на Милостта, побойте се и без сълзи подире ми!
* * *
Да, Фауст, Дориан Грей - те допадат ми, но да продам душата си? - О, не! Защо гадаха циганки съдбата ми и ден за смърт предсказаха ми те... О, Боже, съхрани и този ден недей да отбелязваш в календара си, в миг сетен нека бъде отменен, за да не знам, за да не грачат гарвани и да не блеят агнеците жалобни, за да не чувам присмех откровен. О, Боже, нека бъда аз спасен, от всички тях, в душата ми и в мен съмнения и страх коварно вкарали!          
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009