Началото бе Слово на тъгата и копнежа.
Раждаше се в мъките на творчество планета
от сушата тогава се откъсваха парчета
И острови те ставаха там нейде.

И по света се скитаха без знаме и товар
През милионолетните, епохи, векове
Лика променяше си острова - отшелник и бродяга
Но пазеше природата, духа си материка.

Началото бе Слово, но свършиха словата,
моряци вече населяваха Земята,
И към върха на острова по проходи се втурнаха
За красота нарекоха ги кораби

Но брега държи ги здраво - с надеждна мъртва хватка,
И островите сигурно ще дойдат и назад
На тях са властни морските - специални правила,
На тях пазят се на материка - законите, честа

науката ще ни прости ли за този паралел,
За свобода в тълкуване на тез теории
Но щом в началото е било Слово на Земята,
То това е безусловно - словото "море".