Говоря със мълчание,
не смея взор да вдигна,
За нещо много смешно,
да спомня си опитвам

Там докторите ахкат:
"Как? Наведнъж? Петстотин!"
От смях ли, страх ли само
Аз цял треса се много.

Аз - в море съм капка включена,
Аз - в нямо кино кадър
Вратите са заключени,
А ми е смешно все-пак.

И спомени въртят се,
Като рояк комари
До ужас ми е смешно.
Но хемороид ужасен

Все по близо са видения,
и по размер са страшни:
Ту с нея аз, ту - с нея...
Смешно! Но инак - кой.

Не спя - здрав като бик съм, -
А бродя там и тук,
Със смях до неприличие
чакам - ще влязат те сега.

Халата свърши описа
И извиси се - бял, крилат.
"Ама защо се смейте?"
Попита ме халата.

Но му се хиля мръсно аз
С размах - и на кревата:
Смеха с природа разна е.
Мойта не ще я схванете.

Живота - азбука, аз нейде
Съм вече в "Ц", "Ч", "Ш" и "Щ",
Аз тръгвам това лето
В малинов плащ ще съм.

Ще се държа с ръка аз
Едва за буква "я"
Накрай ще потревожа я
Ръка ще стисна аз.

Със мен се смеят гънките
На малиновия плащ
Подкупи от покойни - тънки...
аз смея се въобще.

Смешно аз гол да сипвам
Във празна вана
А ако сте вий обидени,
Вина аз нямам.

Стаята не пречи нещо,
Глупост е махмурлука -
на мен все бе ми смешно
Навред, на всичко, тука

Часовник тихо тракаше,
Тиктакаше: тик-так..
Вий тихичко хихакахте
аз - на всичко отдавна.