Къде отиде всичко и отде се взема -
Два въпроса едновременно не ще решиш.
Абрашка Фукс у Ривочка се храни:
Сама остана - и подгря еврея, -
И той застави я тя да му шие.

Ах времена и как... там беше... - нрави! -
На древно римски - "темпора и морес"1, -
Извадени са от обкова диаманти,
И по Одеса цяла тук и там канавки
За руски - цимес2, за евреи - цорес3.

Кой с въздишка тиха спомня си: «Ах, да!»
И душата си на господ подарява, припомняйки
Тоз удивителен момент, когато
На Дерибасовка отвори нова кръчма4?

Не можеш да забравищ, а спомниш ли си - мъка
Аз на Привоза5 срещнах Мишка - какъв тон!
Аз му предложих: «Да говориме за Дюка6!»
«Да поговорим, - казва ми змията тука -
Ама за този, що е Елингтон7».

Какво от туй че е облечен цял със норка
Че скоро тръгва, че последния анализ е предал,
Че той с един крак вече е в Ню-Йорк-а.
Та беше време - ний при Кацата на Борка
Почти със този Мишка си и кимахме.

Кой с въздишка тиха спомня си: «Ах, да!»
И душата си на господ подарява, припомняйки
Тоз удивителен момент, когато
На Дерибасовка отвори нова кръчма?