Аз казах си: "Я спри да пишеш..."
Но сами ръцете искат.
Ох, майко моя родна, приятели добри!
Лежа във стаята - присвиват се
Не спя: от страх - ще се нахвърлят, -
Наоколо - психари тихи неизлечими.

Психари има всякакви -
Не буйни, ама мръсни, -
Церят ги, с глад ги мъчат и санитари бият.
И туй е удивително:
Без - ризи усмирителни
И туй кое се донесе, психарите изяждат.

Къде е Достоевски
Със "Записки" известни, -
Видял би той покойника, с чело врата как бият!
И да разкажат на Гогол
За нашия живот - тегло, -
За бога, този Гогол не ще да ни повярва.

Това е мъка - плюй на тях -
Та те са псета, буйни са:
Все да ме ближат драпат - о боже, нямам сили!
Вчера в номер седем, стая
Един там май съвсем се щащна -
Крещеше: "Дай Америка!" - и санитари би.

Аз не желая слава, и
Догде съм в пълно здраве -
Умът не е угаснал още, но то и предстои, -
Ей главен докторе е - жена -
Макар и тихо но побъркана
Аз казвам: "Ще се сбъркам!" - а тя вика ми: "Почакай!"

Аз чакам, но усещам - вече
по острие на нож аз ходя:
Букви забравих, падежи спомних само два...
И моля своите другари,
Каквото да съм бил за тях,
Вземете го от мен, оттука!