В детството този мит всеки е чел -
Дявол го вика! -
Момък един за късмет бе дошел
През лабиринта.

Някой момъка искаше да убие -
Със мисъл зла бе,
Но царската щерка нишка за пътя
На момъка даде.

Древната тема
Не само ти знаеш:
В този град има -
Едни лабиринти.

Трудно се диша,
Не ще да видиш
Въздух и светло.
И при мен
не върви -
загубих аз нишката
на Ариадна.
Като в час пик
Глухи улици само -
изход няма!

Героя ни древен таз нишка
Здраво държал,
И слепота, и немощ
Всичко търпял,

И задух, чернилка
Гълташе жадно.
И дълго с ръцете една празнота
Момъка хващал

Колко ги бият,
Хора самотни,
В кладенци сякаш
Дълбоките улици

Бързам аз,
хващам за гърло
Отговор да изтръгна
А смях се чува:
"Напразно бързаш:
Късно! Нишките -
скъсани всички!"
Хаос и смут -
А и за мен
Изход тук няма!

Злия крал в тази страна
Заповядва,
Бик Минотавър в тихото чакал
И убивал.

Само на него дадено било -
Смърт да раздава:
Само това, само това -
Нишка не късай!

Лятото свърши,
Зимата идва,
Хора облечени
Не по сезона -

Сигурно дълго
Търсят без полза
Слабият лъч.
Студено е - нека!
Всичко вземете.
Ще се задуша
Тук в лабиринта
Сигурно е
От глухата улица
Изход си няма!

На древните туй не им се отдаде!
Виж ти неща!
Нишката на любовта не се скъса,
Не ги подведе.

Светлината напред е! Именно там
Към студа
Излезе героя, а Минотавъра
От глад и умря!

Тук в лабиринта,
Хората бързат -
Редом са вижте,
Съдии и жертви:

Тук в тъмнината,
И тез и онез
Усещат нощта.
Крясъци, писъци -
без внимание всичко,
Аз не желая
в тази компания.
Който ме чака -
Зная ще дойде
Ще ме изведе надалеч!

Само да дойде,
Само да найде!
И би разбрала -
по-слаба е нишката!

Да! То е така:
Ти вече си тук -
и светлина ще има.
ръцете се стискат
до милиметър,
Край! Ний вървим
към светлото, вятъра
право през тъмнината
Където за един
Изход няма!