Късно е да казвам и смешно.
Аз не исках - но.
Защо сега да мълча - все едно,
То е направено.

В стената кука те вбиха,
Ръце ми извиха.
На нея се държа що сили имам аз,
Но край на мечти
даже на сън и реално.
Без криле съм.

Ах дявол го взел!
при залог вино никога не хващай
Нивга ключ на врата не закачай,
На глас не говори,

Не гледай във очи.
Ако искаш да запушиш - пуши.
Душа искаш да дариш - не дарявай
С мандало затвори,

Да гориш.
Ако искаш във Париж - потърпи.
Но думите ми чуй и в степта
И във глуха степ.

Изведнъж приятел ми се появи -
неочаквано
Много промени за мен -
къде видяно е.

Приятел появи се
когато няма никой тук
Никого - с това свикнах аз,
Ни душа света
Даже не това...
А той обади се.

Ах, дявол го взел!
Ако искаш вино пей на залог,
Без страх ключа на врата окачи.
И гледай във очи.

И на глас говори.
Ако искаш да запушиш - пуши.
Щом душа искаш да даряваш - подари.
И прозорци отвори.

Но не се прозявай.
Ако искаш Париж - отиди.
А ако я уговориш - я вземи!
Успех! Сбогом!