Живот кой свършил е трагически - е истински поет, А щом във точния е срок - това най-вече. На цифра 26 един стъпи под пистолет, А друг - във примка влезе в "Англетер". На тридесет и три Христос - Той бил поет, той казал: "Недей убива! Убиеш ли - навсякъде ще стигна", - Но - с пирони във ръцете, да не прави нищо само, За да не пише и за нищо да не мисли. При мен при цифра 37 веднага изтрезнявам. Ей и сега - студен лъх сякаш духна: На тази цифра Пушкин се изправи на дуел И Маяковски глава опря на дуло. На цифра 37 да се задържим.Коварно бог - Ребром въпрос поставил - или-или На тази граница са легнали и Байрон и Рембо. А днешните - се някак изхитрили. Дуел не се проведе или отложен бе, На трийсет и три разпнаха но не силно. А на трийсет и седем - не кръв, каква ти кръв - а сивота Изцапа слепоочие не силно. Слабост да стреляш? Душата ти в петите отдавна? Търпение истерици и психопати! Поети ходят със пети по острото на ножа И режат до кръв душите свои боси Думата "дългошиии" накрая стана с три "и". Да съкратят поэта! - заключават ясно. И в него нож, но той щастлив на острие виси, Заклалан е затова, че е опасен. Съжалявам ви, любители на фатални дати, цифри! Измъчвате се като наложници в харема: Срока на живот се увеличи, и може би, краят На поетите е отдалечен за малко Да, вярно, шия дълга - за примката е стръв, А гърдите са мишена за стрели, но не прибързвай: без време кой си тръгне на безсмъртие е съден, Така, че много вие със живите не бързайте.
© Емил Петров. Превод, 2020