Ей дойде беда голяма,
Вече порти се отварят -
Значи е часът настанал
Женските сълзи да съхнат.

Значи места вече няма
Ни удоволствия, ни тоалети.
Щом на седем беди - отговор един,
То нека до по-добри години
Нашите беди до нас са.

Не ме сдържайте с уговаряне.
Свято вярвам аз - не в него ли?
Нека кръжат над него черни гарвани
Но той скъп ми е и във плен.

Надойдоха сватове,
Сякаш на смях за забава.
Ах шутове, щутове са те
туй нивга няма да се случи.

Отде да знаят: пеят около
Чух ги и самата аз
Как в не знам коя година
Станали изведнъж едно цвете
Две цветя Иван и Маря.

Път-пътека - таз, оназ ли
Във тъмницата тъма, с мъка - болка
В самия ад, накрай света ли
Доведи до него, дори в плен.

Добри ветрове, потайно
Промъкнете се в тъмница -
Нека той узнае туй
Че стреми се душа към него.

Сърце нека не унива
И не мисли лошо то,
Да се надява и да чака -
Помощта на Маря идва
Скоро-скоро, честна дума.

Да не се оплаква, мъчи
Не напразно цвете във полето
С наш’те имена се казва -
Нека да цъфти и в плен!