Бързо-бързо дните отминават,
И печално да живееш става.
И безсънни нощите минават
Когато аз чертежите си правя.

И макар, че свойте проблеми пазя,
Но приятели аз искам да ви кажа:
Много дълго си решавах аз задача
и реших... Няма нищо да решавам.

* * *
В математическа тетрадка голяма
След лектор нямам силите да тичам
Бях принуден за удобство само
Само с букви две, дума да пиша.

* * *
А пък после пак по тъмна вечер,
Много дълго буквите избирах.
Всичко във тетрадката бе тъмни дебри.
Натъжих се и тетрадката аз скъсах

* * *
А случайната мълва докара
Думи страшни и съвсем ненужни:
Уж пристигнал срока да предам чертежа
Тази вест тъй както остър нож ме сряза.

Тръгна от очите и вода - поток,
Но унинието мина както винаги,
И отиде при приятел тя,
И предадена бе работата в срок.