Бе така, аз обичах и страдах.
Бе така, аз мечтах само за нея
Аз я виждах и често в съня
Амазонка на бял кон бе тя.

За какво ми бе мъдростта от книгите скучни
Как да стигна следите от нейните устни?
Какво стана с вас на мечти ми кралица?
Какво стана с вас призрачно мое щастие?

И души ни се къпеха през пролетта.
А главите ни във огън бяха.
И тъгата далече и болката с нея.
И си мислех копнежът го няма.

А сега ако щеш приготви и покров.
През сълзи аз се смея, без причина и плача.
Студ вечен и лед ней кръвта и скова
От страх от живота и от чувство за края.

Разбрах аз, че повече няма да пея.
Разбрах аз, че сън вече няма да видя
Дните с нея се влачиха с нишки лъжи
С нея имаще само миражи.

Горя остатъци от празничните дрехи
Аз струни късам, от замая се освобождавам
Не ще робувам аз на призрачни надежди,
Не ще се кланям вече на идолите на лъжата.