Не ще ме примамиш с естраден концерт,
Ни на филм за ковбои, западен
Мач финален за руското първенство -
Днес запалени ний сме за двата!

Така моля: не будете ме сутринта -
Не ще ме събудят ни звън ни сирена, -
Запалянко отдавна съм, а днес ще умра
На централната спортна арена.

Аз ще умирам - вий ме свалете
Преди агония и преди конвулсии
През сектора западен, после на коня -
И носете до пауза в пулса

Но моля: вий не ме будете напразно -
Не ще се събудя като Жулиета на сцена
Все едно днес ще взема аз и ще умра
На Централната спортна арена.

Пренесете ме, тъй, че никой не гъкне:
Някой там е умрял, какво, всичко става, -
Заровете ме вий във централния кръг,
Или не - във полето вратарско!

...Да лежа във централния кръг на полето,
И проклинам аз Виленев Пашка
Но затуй - тичат всички футболисти по мен
Сякаш както по рано по тялото мравки.

Виждам аз във развитие всички атаки,
Уличавам вратаря, че мами -
Всичко виждам - и сега не крещя кат’ глупак
Като, "съдията на сапун" или разни...

Така моля: не будете ме сутринта,
От пол’вин метър не копайте по-дълбоко
Аз иначе с вторична смърт ще умра -
Сякаш два пъти загинал на фронта.