В игри военни цял живот, 
В писанията както лише, 
Един добър човек живял, 
С позицията - рицар

Малко известен,  не богат -
Съдба му бе жестока, 
Но беше рицар,  както казват, 
Без страх и упрек просто.

И щастието тъй разбрал:
Турнир,  триумф,  и паднал враг, 
Притиснат от ръката властна, 
Обърквал не веднъж Съдбата.
Победите на дама посвещава
Единствената и прекрасна!

Но бяха и войни напред.
Не можеш скри се от съдбата!
И запазил роза на гърди, 
На поход тръгна рицаря.

И по единствената нея
Той мислеше,  потеглил, 
Скучаеше сърце под бронята
На стоманени му доспехи, 

Когато в кръв под слънце зло
Дълбаеше той с меча свой, 
В душата на неверник.
Така той вече щастие разбра:
Че не него,  а той го е постигнал
С копие в сърцето на врага.