Много в мен е маминото, 
Татковото - скрито,  -
Аз от век съм каменния, 
От палеолита!

Но по много отзиви -
Аз умен,  и не зъл съм,  -
Тоест,  във век бронзовия
С един крак съм стъпил.

Наш народ роптае,  силно
На глас реда ругае си:
В обществото първобитно
Аз виждам недостатъци -

Просто са крещящи -
Страдат и заплашват,  -
Надалеч отиващи -
Назад години хиляди!

Събрали се,  умити чисто, 
В полето елита:
Мислят как да се излезе от то–
зи Палеолита.

Под храстите на ириса
Се всички попребориха -
Не се договориха.
А тъй те и си отидоха...

Старейшини докараха, 
а те за нас са примери -
С по две,  по три жени, 
С по Две,  по три са пещери.

Жени заключени са здраво
С ключалки и вериги -
А в далечния нам Запад
Бардаци са открити!

Пред съплеменниците, 
Съвсем не се стесняват
Скитат хора със метли, 
Неприлично псуват

Боклук огнен те от бака леят -
И уют създали си
Ехкат те и крякат, 
Хихикат и пиянстват!

Между поколенията
Кавги се създават, 
С жертвоприношенията
Злоупотребяват:

Ходиш ти - озърташ се, 
И всеки поглед хващаш,  -
Малко щом зазяпаш се -
Вече те изяждат!

Разбиращите хора -
Пътуват на гърбати, 
На гръб които ходят
Мечтаят за заплати.

Щастливи гърбатите, 
По пътечките се носят:
Бедните,  богатите -
У тях,  а не у нас!

Продадоха веднага всичко изведнъж
На племена съседни, 
Войниците гният с образо–
вание туй средно.

От общата грамотност -
Благодарност твърда!
Погледнаха мамутите -
И взеха да се гътат...

Децата - всички с драскотини
И облечени на скоро,  -
Със брадвите си таткови те
Секат се денем, нощем

Скоро ерата ще свърши -
Накрай ще се нарадвате.
В бъдещето искате?
Но как там да попаднете!

Магьосници пророчиха:
че по-късно ще е всичко
За камъни - опащка, 
За кокалите - също.

От миналата свобода
И следата липсва:
За косата хващат те,  -
И виж - няма те наистина!

Престорили се на добрички -
Много - далеч изпратиха, 
И пещери с килимчета
Разкошни си постлаха.

Стоим,  ний трима сме,  на нас -
Бутилка със коняк...
Тишина в благоустроения
Каменния век.

...Да ме срещне мен,  истина се моля
В полето Айлита -
Вземи ме ти мен от то–
зи палеолит-а!

Та по много отзиви -
Аз умен,  и не зъл съм,  -
Тоест,  във век бронзовия
С един крак съм стъпил.