В прекрасната зала Гранд-Опера1
Клакьори мълчат, светлините угасват
Шумяха там рокли и ветрила.
Даваха "Фронда"2 на Дени3 с участие.

А в ложа "Б" прегърнал талия на госпожата,
шептеше Маркиза: "Аз ви лежа във краката!
Доде е въвеждане - аз ще ви кажа
Че повече май не мога да чакам,
Аз вече за вас трети месец бръмча".

Оркестъра гръмна - и залата стихна.
Тя каза: "Но аз, сеньор съм омъжена.
Първо това е, а второто вижте -
Аз не ви вярвам, за нея вие пийте."

"Мадам аз, кълна се, ще ви го докажа!
Мадам, живота и себе си аз не щадя
Да, имение и имоти ще ги залагам,
А всички съперници под ножа ще пратя!
Аз даже татко си, собствения, ще го накажа."

Пя Риголето, на изповед сякаш
Партера, етажите спряха да джвакат
Той "ла" спокойно нагоре го взе
И само на двама все едно им бе.

И в ложа "Б" маркиза шепне: Треперя цял,
А мъжа ви със удар ще го наградя,
А тази другата аз ще я вържа
Но ако аз вас не ви заслужавам -
То в манастир този път се отправям."