На Михаил Шемякин1
под впечатленията от поредицата "Черво"2
И кои сте вие? Безлики ли кликуши3
Къде отивате - във Мека ли, в Месина?
Модели влачите към Монпарнас4 ли?
Като трупове във кръв са гърбовете ваши.
И труповете - като гърбове одрани. -
И ребра в ребрата - и няма спасение.

Удари ток, зашемети животно,
Плътта омекна на плоскостта картинна
И падна тежко на рамене месарски.
На ум, на четка на твореца падна трупа -
И здравите огънати момчета,
Дела извършващи те нечовешки

Палача свърши - работи ужасни,
А после тез що по са гадни, ниски, лоши
Мъкнеха жертвите след гилотината:
Безочни, безглави и безгласни
И май че трупоноси са и безсъвест,
Като ролки вмъкнати в сюжета на картината.

И тъй, кои сте вие, загубени души?
Где бързате вий полуобрази?
Не може да ви разделим - в едно сте маси две.
Същност на Сутин5 е - «Спасете наш’те трупове6!»
Вий ще легнете, заколени в гърба
И Урка7 ще оближе от лицата ви гримасата.

Сълза ще ближе, и слуз и лимфа с кръв
Солена - човешка и на крави,
Ще стане пепелта по чиста, по-сух праха
Кентаври ли или човекотрупове.

Аз заплес съм, но ето не спя нощем -
В очите да ви видя зад картината
Струва се на мене, шута и безделника, -
Мисля сякаш - шибаха ви с бичове,
Вий кръста носехте и гърба си одрахте.
И ребра в ребрата - и спасение няма.