Кой по е стар със четвърт век от нас, той
Постигнал вече e и близко и далечно.
Късмет извадиха - и кръв, и дим, и пот
Те помирисаха, отпиха и видяха.
През бригада минали или през взвод

И бяхме във отопляеми вагони - не на топло -
На строежи, фронтове или във школи..
Те в хората вървяха по земята
И във атаки щикови жестоки.

Туй време ешелонно мина то -
Вървим в запазени места, с вицове в устата...
Ний не вървяхме - сабите навън,
Не падахме на дота и отчаяни.

И традицията все пак живее:
Не взети са вси върхове, прегради, -
Не затова ли всяка година през лятото
Вървим в студенските строителни отряди
И изпитите вземаме извън програма.

Пясък в очите, в дрехите и в зъбите -
Насочваме се срещу вятъра по пътя,
На каменните дивногорски стълбове
Ний чупим гърбовете и характера.

Огъваме се в три пъти на смърт - какво пък,
Такъв е вятърът...Но ти приятел знаеш, -
Затуй пък после нищо не ни сгъва,
Затуй не ще ни счупиш нас на равно!