Вкопчиха се във височината, като във своя
от мините огъня бе ураганен.
А ний все пълзяхме в тълпа на нея,
Като в бюфета на гара.

 
 
 
 

И виковете "ура" замръзват в устата
Когато куршумите гълтаме ние.
Седем пъти заемахме таз височина -
Седем пъти ний нея оставяхме.

И пак във атака ний всички не щем,
Земята - като каша е загоряла...
Ний в осмия път ще я вземем съвсем -
Ще вземе своето, кръвното, наше!

А може би да заобиколим. -
И защо в нея сме се вкопчили?!
Но явно е сигурно-всички пътеки - съдби
На таз височинка са кръстосани.