Ако търсят те за твойта
Непокорната глава,
Че със примка шия слаба
по-слаба да стане тя,

Подслон по-надежден няма
в гора се скрий, не ще е лошо
Ако продаден си на някой
Със парцалите за грош.

Неудачници, бедняци
Живот презряли на слуги,
И бездомните скиталци,
Само с дългове едни, -

Всеки гонен, неспокоен,
В таз гора свободна хукват,
Щото тука е стопанин -
Момък славен - Робин Худ!

Тук от пол’вин дума разбират
От остри думи нямат страх
И със почит тук прибират
Тез що глави откъсват чак.

И се скриват преди срока
Даже рицари в гората:
Кой без страх е и без упрек -
Той е вечно без пара.

Пътеките еленски знаят,
както на ръка чертите,
Преди били слуги, ратаи,
Днес - свободни са стрелци.

Даже тоз, що губи всичко,
Ще защитят, запазят, тук.
По страната горска тича
Момък славен Робин Худ!

И живеят и преживяват,
На забраните против,
И съвсем не се отчайват
Тез свободните стрелци.

Спят под небе с звезди завити,
мъх са сложили под гръб.
И какъвто студ да има
Живей - и славно щом са живи.

Но въздишат от разлъката, -
Нейде дом с парче земя, -
И си поглаждат лъковете
В бой да не ги подведат.

И по-добри да случиш няма.
Утре где ги чакат люде?
Стрелецът най-добър ще каже
Момък славен Робин Худ!