Изглади свойте бръчки, скъпа,
Та нали се върнах. С теб съм пак.
Остаряла си мамо, различна си
Но за мене остана си млада!

Избърши сълзата и усмихни се по-бързо
За десет години толкова сълзи видях
Че ако ги видя, макар да не мога да плача
Мога също аз сериозно да ревна сега.

Защо със тебе се спряхме на прага?
Води, води ме по-бързо във къщи.
Всичко назад е, беди и безпокойства,
Ти отново можеш да ме наричаш син.

Аз трябва на теб за мъката да разкажа,
За сивото ежедневие, за всичко,
Какво видях в онуй море далечно,
И може би малко и за друго.

Седни до мен, като преди, до главата
Като преди, с ласкавата си ръка
Гали пшеничните коси ти на сина, мамо,
Колко добре е, че пак със теб съм аз!