В уютна московска квартира
Той живееше, грижи не знаещ
Но татко и мама решиха
Че той просто е гениален.

Научи се думи да казва,
И понякога правилно той,
Още малко и щеше да стане
Бездарен любовник-герой

Той ясен бе като в анкета,
Сега вече в друга е сфера,
Той е като кон - на ракета,
Но много лош конник е нещо.

Не му е за пръв път на него,
Витае във облаци вечно,
И съжаляваме много, че ракетата
Не е в ръце много надеждни