Всичко, което успях да запомня, веднага го преизчислих,
Издиктувах на лента и записах го даже.
Но над мене разпръснати мисли кръжаха
И се удрят странично в бордови ми дневник.

Много тежки и видим мисли аз преброих,
И дребни сновяха между тях малко по - плавно,
Но безтегловността в теглото някак ги изравни -
После там ще се разберат коя е по-важна.

А аз хващах всяка, която ми пада,
Дърпах я за въже тънко, невидимо.
Ето първа яви се и се скъса веднага,
Остана само дума една: "Невинен"!

Но думата "невинен" - "непричастен" - не означава
Тъй в Русия се води вече от старото време.
Ний не теглихме жребий, - късмет ми се падна,
И причислих към звездите майор и партиен член.

Аз разиграх своя жребий и първи излязах
И с мен заредиха космичен снаряд.
На думата "старт" в снопове нерви стягам
И от таблото командно не откъсвам погледа аз.

Между "нула" и "старт" на някого му се стори.
А може би оператора е записал от страх,
Че аз много бодро, малко пресилвайки даже,
Аз спокойно и смело "Да тръгваме" бил съм казал.