Дела!
Бях измъчван от дела - всеки миг, всеки час, всеки ден.
Докрай
Изгоря и времето и аз - няма ме - само сянка, само сянка!

Ти чакаш...
А може да си чакал, вече уморен - и си тръгнал или спиш
Е какво пък -
Може би мислено с мен ти говориш...

Сега
Ти трябва една вечер да ми подариш, подариш.
Повярвай, -
само ще говорим ний!

Пак!
През цяло време нови са неща, все неща и неща...
Да настигна,
Или успея или намеря... Не пак не намерих, не намерих!

Беда!
Сега си мисля че не ще успея за теб.
Всякога
Заставам сякаш на опашка за съдба.

Сега
Ти трябва една вечер да ми подариш, подариш.
Повярвай, -
само ще говорим ний!

Приятелки
Отдавна не виждам - все неща са при мен, безкрай все неща, -
И внезапно
изпепелени от пламъка всички неща, - не неща, а пепел!

Година цяла
Той чака, но повече да чака и ден не искал, не искал, -
И ето
Нямам повече съвсем големи неща.

Сега
Ти трябва една вечер да ми подариш, подариш, -
Повярвай
Че няма да говорим ние ний!