Стреляхме по череп ний - за късмет.
И бях най - късметлията в стрелбата.
Бах! Разчупих го на три неравни парчета,
И най-голямото-разбира се, за себе си го взех.
Приятел мой и в детството по чуваше от мене,
Той чуваше и шепот, и е смешно,
Но той не се предпази от несгоди -
Напротив: седна защото много знайше.
...Че щастието не е, че си чувал много,
А в туй, че чуваш ама не запомняш
Освен това излишно и приказваш,
Но най - добре - не чуваш и не знаеш.
|