Макар че в наше време нищо не ни учудва
Но за това не бяхме ний готови:
Делфини да говорят се научили
И първа фраза била: "Какво сте вие, хора!"

Учените се хващат за главите,
Възкликнали: "Я хайде повторете!"
И пак е същото: "Какво сте, хора, вие!"
И после: "Какво вий хора правите!"

Вий скоро плодове не ще пожънете.
А ние ще намерим избавление...
Но вий нали и мравките ги тъпчете
И комарите са ви под подозрение..."

Самия Лилли1 във вода бе краищата скрил
Но в печата - вик за мрачните картини
Че сред делфините има - мъдреци,
А има сред делфините и хунвейбини.

Изпих аз вчера мъничка гарафа
И, вижда бог, за миг напуснах поста,
И ей един, делфин известен там,
"Контакти доло!" - викна - и отплува.

Когато друг делфин догони тоз
И убеждава го да спре кавга -
Той ренегат нарече го и после
със вик завърши: "Бик си без рога!"