Имайки в живота средства за живот,
Имайки в живота да живееш в нещо
Тъй може да живееш - че щастие ще дойде
По Волга пък ще плува и веселие

Така си мислех в детството далечно.
Така си мислех и до тези дни,
И ей сега аз вече имам средства,
Много, а живея - скучно, скучно...

Така, че где причина е за моята тъга
И мойто житие защо е скучно!
Та нали съм в столицата на Украйна аз,
В централния и град живея уж!

А аз - съм сякаш под Калуга1
Във плен, във плен съм нощ и ден.
Е макар, че рев рева като белуга
И заливам се като врабче.

Три пъти на театър - два при познати,
Понякога по улиците "бляскам".
А в останалото време - в къщи сядам,
И - лоши стихчета си драскам

Къде да ида? - Милиони хора,
И - няма и едно лице познато,
И те вбесяват влюбените просто,
Наоколо, които бродят постоянно.

Наоколо не руски са афиши,
В тях на публиката вкусове се виждат.
Тамбов и тъй не ще напишеш:
"Идалня"2, "Обувки", "Гащи" също

Съботна вечер - празненства:
Облекли вносни облекла,
Вървят си хората - изваяни
Във ризи "Дружба"3 и "панар"4

Върви - блуждае момък хубав.
Всички ситнят, а не вървят
Погледнеш в мутра - търсиш камък,
А жалко улици метат.

Красавица решиш да каниш
С теб да се разходи тя -
Как майка казва се забравиш,
и кой си ти, кой зетя твой

Ще ви разкажа що решил съм, -
По - вярна поговорка няма:
Да имаш сто рубли е нищо
Ти сто приятели си имай5.

Сам аз не съм ездач, и много
ме убеждаваш или не, -
А пътува се сам по-удобно
В затвор, във рай или клозет.