Тъгата няма понякога гризе
И хора забавляват - само чужди.
Да хора що създават градове,
Все забравят за делата други,

За най-нужните и близките на всички,
За тез с кои приятно се обръщаме,
За теми, що най-важни са от темите,
И за хората, с които си общуваме.

Приятел мой, стари мой приятел, мой събеседник!
Моля те, кажи ми нещо ти.
Дай да разгледаме другарите съседни
И странични дето са наясно с всичко.