Времето поръча го Късмета ни самия,
И футове достатъчно под кила обещаха,
Небето сподели със океана синевата -
Две синеви се в хоризонта сляха.

На признаците ние наложихме им вето
Ний усета ценим на компаса и носовете
Еластичните и стегнатите мускули на вятъра
Разтягат кожата те на платната.

Инките на Новия Свят ний не ще сразим,
Както тогава във великото столетие,
Но затова пък по ярка светлина пълзим
И вървим по слънчев блясък ние.

Самият Шанс Велик ни е приятел, по цял меридиан
За всеки случай са заповеди дадени
На нощи купол черен е обърнат в океан
Със всичките звезди, които падат.

Ний призрака сме на корвет флибустиерски
Насочени към съзвездието „Кучета“ -
И сякаш са заострени на вятъра струите
И на платната кожата разкъсват те.

Лунен лъч отразен - чист и неотразим
Като светии със загадка на лица,
Ние безшумно по лунния път пълзим,
Почиваме си под нежни отблясъци.

Картата без бели е петна и няма там какво да се открие -
Не са туй вековете на Колумб или на Беринг,
Но може към самия себе си с платно ти да доплуваш
И там в самия сбе си Америка да видиш.

Като нож вода, изрязва черен купол
Внезапен ураган - заключена врата е
Попътен вятър като демон сбъркал
Той не намира нашите платна.

Със себе си ний океана раздробяваме -
Ний доза непосилна му даваме:
Ний за котвите държиме се и сядаме
Като треска във тялото му здраво.

До ребрата, до гредите разкъсайте страните
Минете бързо между погледите и скалите
И отново чаша напълнете - ако е изпита
И дишате дълбоко между аварии.

Да изпитам туй кое преди не знаех
Простор с очи, уста и кожа аз да пия...
Кой в океана вижда вода само,
Той не вижда на земята планините.

Пей ураган зли песни на нас във ушите
Под череп прониквай и в мислите влез
Лей звезден дъжд, насаждай в душите
Към земя и море болестта вечна

Ей вече колко лета, толкова зими
Ний към великите сме причислени
Ний като богове се плъзгаме по лунния път,
Почиваме на слънчеви отблясъци