Наистина ли има клин от светлина
По - точно нож от грешните възмездия...
И бях на двадесет години аз, непълни,
Когато ме намушкаха във входа.

Той открито се озъби - не бе хитро то,
Той направи вид, че няма да се бие,
И внезапно - нож под долното ребро,
Избяга - не извади го, че да не се изцапа.

Да виеш чак! Ти не си виновна -
Излъган бях с усмивка и с добро.
Под вратата, на залеза лъча, се метна
И скри се зад боклукчийското ведро...

Пак благодарско, че не съм във локва,
И острието малко по-дълбоко влезе
И дръжката на плочката се спря,
Но падам - аз не устоявам вече.