Смея се с глас, както пред огледало криво
Мен сигурно ме изиграха хитро:
Кука носа е, озъбен до ушите
Като на карнавал венециански!

Какво да правя - да бягам и по - бързо?
А може би с тях да се веселя?..
Надявам се - под животински маски
Във много са човешките лица.

Всички в маски и перуки - като един,
Кой - приказен, а кой - литературен...
Съседа вляво - тъжен арлекин,
Друг - палач, а всеки трети - глупав.

В хорото влизам аз със смях,
Но неспокойно с тях ми е на мене:
А ако някой е с маска на палач
Ще ми хареса и той не ще я снеме?

Ако арлекина вечно затъжи,
Любувайки се на лицето си печално
Ако глупака своя глупав вид
Тъй и забрави на лицето си нормално?!

Около мене кръгът се свива нещо,
Мен хващат и във танца ме въвличат.
Тъй моето нормалното лице
На всички тук на маска им прилича.

Бонбони, фойерверки...Но не така!
И маските със укор все ме зяпат.
Те всички викат, че пак не съм във такт
И партньорите настъпвам по краката.

Злите маски смеят се над мен,
Веселите - започват да се сърдят,
Зад маска крият, като зад стена
Човешките си истински лица.

Аз по петите маските следя,
Но не ще поискам ни една да се открие:
Какво, ако се хвърлят маските, а там -
Все същи полумаски - полулица?

На маските аз тайната узнах,
Уверен, че със точен съм анализ:
И маските на равнодушие у тях -
Защита е от плюнки и от шамари.

Но ако без маска бе подлеца -
Носи я. А при вас - всичко е ясно!
Защо да скриваш се под чуждо ти лице,
Когато твойто е наистина прекрасно?

Как добро лице да не пропусна аз,
Как честното със сигурност отгатна?
Те маски са решили да си слагат,
Да не си разбият в камъни лицата