Треперене в ръцете спря,
нагоре, дай!
И падна в пропастта страха
И вечно знай.

За спиране причина няма -
Вървя, с пълзене...
И няма в свят височина,
Която да не се превземе!

Сред необходени пътеки
Една - за мен;
сред върховете непревзети
Един - за мен!

Кой не доплувал, във вълните,
Да съди Бог.
Сред пътищата неизминати
Един е мой!

Океана мой, от вси страни
В бури е само.
Тайна на имена едни
На дъно пази.

И гледам в своята мечта
Аз над главите
И свято вярвам в чистота
на дълбочини и мисли!

Да мине и немалък срок -
Не ще забравя
Как съмненията смогнах тук
в мен да премахна.

В тоз ден пошепна ми вода:
"Успехи - все!.."
А ден... кой беше ден тогава?
Ах - сряда, бе!