Маринка, чувай, мила ми Маринка1!
Кръвчица моя ти и половинка!
Та ако разкъса се, то - рубла е за сто2 -
Втората ще върши, ама не е то!

Маринка, чувай, мила ми Маринка,
Прекрасна като детска си картинка!
Кой сега ще отговори - що е то?
Ти, само ти, ти можеш - и никой друг!

Маринка, чувай мила ми Маринка!
Далечна, като в приказка на Метерлинка
Ти - моя синя птица3 в далнината, -
Ей само жалко намериха я намериха в рая!

Маринка, чувай, мила ми Маринка,
Загадъчна си ти като дома на инка,
Върви със мен! Къде да е ще идем, -
Все едно къде, но ще отидем!

Поета - а дума дълго не старей -
Казал: "Русия, Лета, Лорелей"
Росия ти и Лета - где са мечти.
Но Лоролей - не е! Ти - това си ти!