Простете ултраниският ми стил,
Очаквам всичко - и ругатни и свиркане;
Тя беше надомна машинописка,
А той бе машинист локомотивен.

И - може странно туй да ви се струва -
Макар, че почнах разказа шаблонно, -
Героят мой във нея не ще се влюбва,
Без да има очи изсъхнали от сълзи или щастие.

А ще стане ето к’во: веднъж в пеща
Захвърли той сакото си по грешка,
И принуден спиране да прави,
До спирката той някак се довлече.

Той закъсня, видът му бе ужасен.
На срещата със нея закъсня.
Търси, уморен, но труда му бе напразен.
Той никога в живота не бе я виждал.

И бе ядосан като в профкома секретар.
Ала внезапно мисъл посети го,
И влезе в столовата - той сега
Не може друго нищо да измисли.

И там на друг един пиян събрат
Изплака той, "Какво сакото?" там извика
Ридаеше събрата... От псуване и водка
Тоз машинист омекна, отпусна се, изсъхна.

И той загина, приятели, свалете шапки,
Аз химн сега му пея сякаш тъкмо.
Съвсем е сам, без мама и без татко
Той в Склифасовски1 свърши жизнен път.

Да той заспа във красота и сила,
Не бе пияница, ни скандалджия
Спокойно, без вълнение спи в гроба.
Другар локомотивен машинист.

Тя, не знаеща нищо, само обиди
Затвори очи, черни като смола.
Но както винаги, без да си дава вид,
Печаташе тя, болката преодоляла.

И ето тя разбра - боже, боже -
Прочете вестника тя "Машинист"
В некролога пишеше това що,
Което ви открих аз в най-първия ми лист.

Червена беше като автора на тези ре
И вместо буква "р" натисна буква "в".
А сърцето скачаше кат’ рефера на бокс
Да!Живота цапна я със ключа по главата3.

А ключа бе железен, той бе студен,
Във безсъзнание изпадна тя и ето
Присъни и се, сякаш в преизподня
Той пее и романс "Ела при мен".

И се натегнаха юздите на живота,
И скъсаха се - о кошмар, кошмар!
Тя загина неделя само после,
Забравила да отпечата екземпляр.

Мир на праха им вече заедно сега
Читателю, бъди доволен и на това,
Че автора на тези редове е с такт.
И вас реши да ви зарадва с края.