Изгоряха мостове, брод се удълбочи
И тясно, - само черепи се мяркат,
Закрити са и входове и изходи
И пътя един е - там де е тълпата.

И двойките коне със впряга привикнали
Доказаха нагледно, как светът е тесен.
Тълпата по затворен кръг се движи -
И кръга голям е и ориентир отнесен.

Тече под дъжд попаднала палитра,
Втурват се галопи в полонеза.
Без миризма и цвят, и тон и ритъм
И кислород от въздуха изчезна.

Ничия лудост или вдъхновение
Въртенето във кръг не ще прекъсне...
Не е ли туй и вечното движение -
Самия тоз безкраен път напред?