Ний скъсваме - и края не намираме.
Не дава дяволът - свиня не ще яде
Ний - синове на своите бащи сме,
Но блудни ний сме синове.

Припари и припече то!..
Не ще се върнем - вижда Бог -
Ни на държава под крило
Ни под покрив, ни на праг на дом.

Лъжа - ваш’то вечно старание!
Лъжа - безупречен живот!
Гнило - ваш’то сърце и предсърдие
По дявола наследство! Всичко ваше мое не е

Товар по дявола е хвърлен,
На нула вече са и връзки:
Няма ни колеж, ни ВУЗ,
При мама дебеланко няма,
При тате няма и трохи.

Доста пуснахме куршуми -
И някъде и по някого
От татенцата наши скъпи -
С всички сили, на всички сто!

Достатъчно вий кражби стискахте
От януари до януари пак.
Морала зверски ваш към нас
изобщо и не ни засяга!

Долу ваш’те песни и истории!
Долу вашият олтар и аналой!
Долу угризения на ваш’та съвест!
Всички ваши приказки безбожни - долу!

Изстискайте пари със ярост,
Само, че гответе си без нас
Вашите покупки и продажби.
На нас до повръщане са даже
Ваш’те умиление, екстаз

Сред обрасли пущинаци
Наш дом - без стени, без покрив - подслон
Ний като изгнанници сред хората сме
От други светове дошли.

По добре магаре да съм нейде,
със кръв да се изпотя, -
Отколко въздух ваш да дишам,
С богатство ваше да бъда богат.

Плюем на ваш’те суеверия!
Да разкъсам всичко ваше и проклятие!
Как да разбера вместо неверие какво да взема?
Но децата наши точно ще го знаят!

Прорицатели и врачки
Напредсказаха беди.
Е, ний вече сме на сметище -
Пръчка в колелото на съдбата
Слагаме със мъката наравно.

Та при нас елате Мак-Кинли,
Във гневния наш содом!
Вий и сам - не блуден син ли?
Ще станем повече Мак-Кинли...
Не? Ний сами ще дойдем там!