Тъй се случи - мъжете заминаха,
Рано семето те засяха.
Ето вече от поглед се скриха
Разтворени в пътния прах.

Изтичат зърната от клас -
Тез сълзи от поля неожънати.
И ветровете студени сега
Тръгват из пукнатините.

Ний ви чакаме - бързо с конете!
На добър час, добър час, добър час!
И попътния вятър да не бий, а ласкай гърбовете ви
А пък после по-бързо се връщайте!
Върбите плачат за вас,
И без ваши усмивки бледнеят и съхнат калини.

Ний във къши високи живееме,
Не може никой да влезе във тях -
Самота и очакване
Вместо вас в дома се заселиха.

Загуби и свежест и прелест
Белотата на необлечени ризи,
Даже старите песни са скучни
И останаха в зъбите.

Ний ви чакаме - бързо с конете!
На добър час, добър час, добър час!
И попътния вятър да не бий, а ласкай гърбовете ви
А пък после по-бързо се връщайте!
Върбите плачат за вас,
И без ваши усмивки бледнеят и съхнат калини.

Всичко с болка една си боли,
И по - непрестанно звучи с всеки ден
Вечни пориви на оплаквачи
Отгласи на старинни молитви

Ний ше ви срещнем - и пеша и с коне,
Уморени, нецели - всякакви
Само не пустота на погребване
И предчувствията за тях.

Ний ви чакаме - бързо с конете!
На добър час, добър час, добър час!
И попътния вятър да не бий, а ласкай гърбовете ви
А пък после по-бързо се връщайте!
Върбите плачат за вас,
И без ваши усмивки бледнеят и съхнат калини.