Дългът ме вдъхнови, а разума подсказа
да напиша - не много дълъг разказ
За туй какво разбрах, видях, узнах
За десет дена в столицата на Украйна.

Курса ми бе на юг, а може би и запад -
Нямам знанията аз на Ниделас1
Състав, вагон - (за съкратено) рест2
И аз в купе от класа и пол’вина.

По жиците към гаровия рест
Усетил прилив на желания аз скромни
Четеме на врата: "Места свободни нема" -
Това пир на перона значи сочи.

И пихме ние най-горчиво вино
Под крясъци, свистене, покрити с мрак
Обикновено и не смешно, прозаично,
Затуй по руски - просто, със кеф чак.

Ей камбана, свирка, буфери звънтят
Очите в сълзи и скръб у изпращачи.
"Щастлив път!" - "Прощавай и бъди ти здрав!"
И адски смях над бедни закъсняли.

Все ло ритмичен звука на колелата става,
Мелодията чукат без да спре:
"Кажи кой дявол те на юг подкара?"
А понякога: "Прости и бог със теб".

Тъга качи се, и със нея - глупости,
Да бия исках, но знаех не е ринг там.
Аз комилфо не бях и както винаги,
на най долните инстинкти податлив бях.

В купето - тя. (Приятели вий знаете
Как алчен съм за пола слаб, простете).
Тя нежен поглед хвърляше към мене,
И аз с въздишка казах: "Ох жени, жени..."

С най нежната, започнах, нота "ла":
Ла-ла, ла-ла, още ла-ла, и отново...
Налъгах: щурвал, форштевен, брамсел...
Както в баснята на Сергей Михалков.