Да не бях така послушен и възпитан аз, -
Кълна се, просто станал бих и кавалер:
Тя беше с бузи розови, нахранена,
Такава симпатична бе холера!
Кой с холерата не е във час -
Той пред очите ни угасва,
А кой с холерата се сгажда -
Не изпитва никак страх.
Хората ходят на ръце,
Забравили делата нужни,
Но жената в бяг е вечно,
Като холерата в ботуши.
|