Ей, свърши се процесът1,
Не чуват се овации -
Без овации всичко и без
Право на касация.
Изругаха в пух и прах,
И статия2 удобна:
Със загуби във правата3
И таквиз подобни.
Гледайте продукцията:
Каква пукнатина там има,
Контр- ли революция,
Анти- ли съветщина?
Но казаха твърдо: "Не!
Да няма и грам гласност!"
Сам Комитета всичко знае
За наш’та безопасност.
Някой вика: "Е то е същото!"
С право, тунеядци!
Туй - то, превключватели
като наследници са сякаш".
"Живели, - ще кажат - с татковци!
Колко злоба в зверовете!"
Прочетохме с цитатите
Две статии в "Известия".
А кой ще хвърли тихо
Вик за Конституцията,
"Какво пък - шепне на приятели - напразно
Мряхме в революцията?!"
По парадни по ъгли
На воля малко да помислят:
"Към старите пак времена..." -
И пак в уюта ще се тикнат.
А Гуревич така си вика:
"Кой по-хитър не е ясно?
Как е той антисемит,
Ако еврей му е приятел?
Може би той даже имаше
Мъжество немалко!
Шверубович4 пък си смени
Име на Качалов..."
Ако тез тъй да се каже,
Са "Злобни пародии", -
Защо ли пък не се издават
Те у нас в Родината?
И на туй сложете кръста!
Виж, умове се клатят!
В лагери свободно място
Поискай - ще намерят.
Съвет има: Те седят -
За да "седят" със полза:
На сметките на тях лежат
Суми грандиозни;
Нека всичко наведнаж си получат
Голяма се отчупва сума
И резерва ни валутен
ще се попълни чудно.
|
Това се отнася до процеса над писателите Андрей Синявски и Юли Даниел. За своите произведения, публикувани на Запад, А. Синявски е осъден на седем години в трудови лагери, Й. Даниел - на пет години. Процесът е придружен от предубедена пропагандна кампания в пресата.
Член 70 от Наказателния кодекс на РСФСР "Антисъветска агитация и пропаганда".
Според Наказателния кодекс на РСФСР в сила през 1960 г. "лишаване от права" се отнася до "лишаване от право да заема определени длъжности или да се занимава с определени дейности". Такова наказание не е предвидено в член 70.
Известният актьор на Московския художествен театър В. И. Качалов, беларус по националност, в началото на театралната си кариера е принуден да замени истинското си име Шверубович с псевдоним, поради неговия "дисонанс" и "подозрение за еврейство". По всяка вероятност Висоцки цитира този пример, за да покаже, че не само евреите са действали по този начин (както бяха обвинени по време на държавната антисемитска кампания срещу "корен без корен космополити" през 1949-53 г.).
|