Жени не съм бил до седемнайсет години -
На седемнайсет за пръв път ударих, -
От тогава аз просто сдържане нямам.
Надясно-наляво
"Бакшиши" аз им раздавам.

Но как тъй се случи, че интелигент
Противник на насилие в бита,
Тъй низко аз паднах - и в този момент,
Е ако искате, вие,
Оскверних се със масово сбиване.

А бе всичко така: аз не съм изменил
За три дни ни веднъж, признавам, -
И какво да говоря - аз парфюм и купих
Тъй, френски бе, братя -
За трийсет и четири и седемнайсет.

Но имаше тя продавач от "ТЕЖЕ"
Със името Голубев Слави, -
Такъв парфюм той подарил и е вече, -
Наляво - надясно
Мръсницата моя се смее.

Аз млад бях и също бях избухлив -
Претенции накратко изложих
Казах и: "Слави вчера аз удуших, -
А днес пък, косатка,
Теб ще удуша, ред аз да сложа!"

С ръце разтреперани тръгнах към нея,
Тракат зъбите ми "Марсилеза", -
Към гърло засъхна непослушен език -
И отдясно и отляво
Ударих я аз основателно.

От тогаз вси мръсници боят се от мен -
И от това ми е болно, ей-богу!
И затова аз - не минава и ден -
Болезнено бия и дълго -
Но всички не можеш - че са много.

Нека профсъюзът ми да ме осъжда:
Искат да стигна до морга
Те укориха ме, но някак тез дни
Аз болезнено и дълго
По мутра ударих профорга1.