В далечно съзвездие Тау на Кита,
Всичко стана за нас непонятно, - и
Сигнал им пращаме"Какво вие там?"
А ругатни те пращат обратно.

На Тау на Кита
Красив живот имат -
Живеят различно те впрочем -
Другари по разума точно.

Ей, движа се аз по лъч светлинd
Без помощ, ама чрез средство
Към Тау Кита този същ аз летя,
Да се разбереме на место.

На Тау на Кита
Нещо не е както трябва -
Там Таукитайското братство
Се е шашнало по наш’те понятия

Докато аз в анабиоза лежа,
Буйстват тез таукитяни
Все по-рядко излизам на връзка със тях
Че много са те хулигани.

На таукитовците
В азбуката думи
Са малко, а строя им е буржуазен,
А хуморът им - безобразен

А с кораба кацнах на задника сякаш,
Изкривих леко аз отражателя.
И викнах по таукитянски: "Виват!"
То значи по нашему - "Здрасти".

На таукитяни -
Външността е измамна, -
С тях не можеш да се състезаваш:
Ту явяват се, ту се разтварят

За мен таукитянин - като за вас папуас -
За кратко намекнали бяха
Аз викнах: "Галактката срами се със вас!" -
В отговор с нещо примигнаха само.

На Тау Кит, там
Не е както трябва:
Няма тук атмосфера, и е задушно, -
Но таукитяните са радушни

Разпален аз викнах: "Ваш’та мама", казах!
Но гидът ми кибернетичен
Той толкоз буквално преведе ме там,
Че стана ми срамно от мене.

Но таукитяните -
Животни са странни
Навярно, успели глави да направят:
Ту явяват се, ту се разтварят

"Вий братя по пол аз викам - мъже!"
Какво ..." Но гласът ми се скъса, -
Аз таукитянка хванах за гърди:
"Я сега - казвам - признай си!.."

Тя ми вика: "Махни се! -
Напред, кай, сме ние -
Не щеме мъжете да знаеме, -
А с пъпкуване ще се размножаваме!

Не помня как вдигнах моя аз звездолет, -
В питейно летя настроение:
Та земята е с триста години напред, 
Според гнусно, на Айнщайн, твърдение!

Що ако и там
Като в Тау на Кит
Ужасно се вдигнало знание, -
Що, и там със пъпкуване стане?!