Години четири морето пори нашия корсар,
Във боеве и бури не бледнeят знамената.
Научихме се да закърпваме платна,
И пробойни да запушваме с телата.

Ескадра по пети сега ни гони .
Море - спокойно, не ще избегнем някак.
Но капитана каза ни спокойно:
"Не е туй, краят, още не е краят

Ето разгърна се флагманската фрегата,
И левия борд оцветен бе с дим и пушек
Обратен залп - на око и на улука.
Отпред пожар и смърт! Късмета с нас е!

От най-лошите проблеми, вън сме пак, 
Но зле е с вятъра, и тече във трюма.
А капитанът праща обичаен знак:
"Не е туй, краят, още не е краят"

Нас очи стотици със бинокли ни следят
И от дима ни виждат те зли и свирепи
Но никога не ще ни видят нас
Оковани за греблата във галери!

Неравен бой.И се накланя кораб наш.
Душите, нашите, човешките, спасете!
Но капитана с вик: "На абордаж"
"Не е туй, краят, още не е краят"

Кой да живее иска, кой е весел и не въшка
Приготвяйте за ръкопашен бой ръцете!
А плъхове от кораба да тръгнат -
На схватката, те, безрасъдна, пречат!

И плъховете с мисъл: "Как се щегува дявол?!"
Просто скачаха, спасяващи се от стрелбата,
А ние борд до борд с фрегата опряхме.
"Не е туй, краят, още не е краят"

Лице в лице, и нож във нож, очи в очи!
За да не попаднем на раци или октоподи,
Кой с колта, кой със ножа, кой в сълзи, -
Ний напускахме потъващия кораб.

Но не! Те на дъно няма да го пратят -
Океана ще помогне, на плещи взел ни.
Та океанът е заедно със нас
И прав бе капитанът - краят не е!