Славно първата третина
Аз живях - двайсет години
По науката,
Бях безгрижен, но разумен
Ходех си къде ми щукне, -
По сполуката.

И заскърцваш ли в завоя,
Или водовъртеж те носи -
Аз не чувам,
Аз пък ту събут, обут ту
Във вода си се любувам,
пийвам самогон.

И догде се удивявам,
В миг - мъгла и се оказвам
В лошо място аз,
И бабушкера там огромна
В ухото ми се изкикоти
Злата бабичка.

Викам, но не чувам вика,
И от страх треперя силно
Виждам зле съм аз,
Сякаш вятър ме заклати...

"Кой е"? Чувам - отговаря:
"Аз Нелеката!
Не кръсти се, не моли се, -
Теб дори не ще спаси те,
Богородица:
Щом греблата си зарязваш,
Теб Нелеката те хваща, -
Тъй е засега!"

И от тлъстина със задух
В корени се спъва, само,
Тежко крачи тя.
Търся пътя в мрачината
Даже пия аз по малко -
Само тъй по сто.

Изведнъж срещу ми - живата
Куцаща с краката, Кривата -
С хитра мутра тя
"Не тъгувай, - кай - болезнен,
Мой нещастнико нетрезвен
Сълзите ще спра!"

Извих, скъсах си яката:
"Крива, измъкни ме само, -
Аз завързан съм!
Че си крива, не ми пука
Кривоока криворъка, -
Само измъкни!"

На гръб и скочих от уплаха,
Но Кривата в кръг обикаля,
С краката разните.
Падах, на корем пълзях аз
И стариците се смяха
Безобразните.

Не до дебело - жив да бъда
Над скалата много мъка,
А в скалата - зло.
"Слушай Крива - четвърт слагам -
Кривината ти изправям,
Щом ме извлечеш!

Ти пък мамичко Нелека,
Истината в чаша гледаш
За лечение?
Толкоз да тежиш е тежко,
Като глътнеш чашки десет -
Облекчение"

Паднаха тогаз и двете
Край бутилката са те, че
Много пили са.
Аз зад буците се крия,
Озъртам се, назад искам.
От стръмнината скачам.

Огледах се - лодка гледам,
А след мен по дървесата,
Диво охкайки,
Спускаха се, като вият,
Двете ми съдби: Кривата
И Нелеката.

Гребах до умопомрачение,
Карах - срещу ли течение,
бързеи ли минах...
А Нелеката със Кривата
От досада, от препиване,
Там и загинаха.