В памет на Михаил Хергиани
Ти вървиш по край на ледника,
От върха ти погледа не вдигаш.
Спят планините, облаци те вдишват,
И издишват снежните лавини.

Но те от теб очите си не свалят -
сякаш обещали са покой да имаш,
И всеки път теб ще предупредят
За каменопад и скални пукнатини.

Знаят планини - дошла е тук беда, -
С дим покрити проходите бяха.
Още не различаваше тогава
От разриви свлачища планински.

Ако ти помолил си за помощ -
С гръмко ехо скали отговарят,
Вятър по клисурите пък носи
Планинско ехо като радиосигнали.

И коато бой за прохода върви, -
Теб врага за да не забележи,
Всеки камък те прикриваше с гърди
Сами скалите поставяха ти плещи.

Лъжат, че умен не ходи в планината!
Тръгна ти - на слуха не повярвал.
И гранит омеква и лед се стопява
И мъглата като пух е във краката.

Ако във вечния сняг ти завинаги
Легнеш - над тебе, като над близък
Ще наклонят се хребети планински
Най-трайния в света са обелиск.