Цяла вечер бури,  и сега
Кърпят със лепенки от пяна
Скъсаните шевове на пясъка -
Аз от високо наблюдавам, 
Как вълните глави блъскат.

И аз съчувствам леко
На загинали - но отдалеко.

Аз чувам хрип и смъртен стон, 
И ярост,  че не оцеляват -
И как - така да се засилиш
Набрал сили,  заслон да минеш -
И глава в целта ти да разбиеш!...

И аз съчувствам леко
На загинали - но отдалеко.

Ах гриви бели на съдбата!
Преди смърт сякаш по-добри са, 
По зов на бойната тръба
нагоре се вълни надигат
И чупят вратове извити

И ние съчувствуваме леко
На загинали от тях - отдалеко

Отново бие вятър в гребени
И гривите от пяна роши.
Вълната няма да превземе бариера,  -
Краката някой ще и ги нарочи -
И ще падне коня пенест впрочем.

И ще посъчувстват леко
Загинали от него - отдалеко.

И моя ред ще дойде после:
В гърба ме удрят,  гонят в края.
В душа - предчувствие бълнувам,  -
Че ще си счупя аз гръбнака -
И също и глава ще счупя.

Ще ми посъчувстват леко -
На загиналия - отдалеко.

Тъй във вековете много сядат
На брегове - и наблюдават, 
Внимателно и зорко зяпат
Как другите до камънака
Глави и гърбове си чупят.

Те им съчувстват леко
На загиналите - но от далеко

Но в здрача на морските дъна, 
В дълбини на тайни кашалотски
Ще се роди и възнесе една
Невероятна чак вълна.
Тя ще се втурне на брега
И наблюдаващи погълне.

Аз ще посъчувствам леко
На загинали - но отдалеко