Поздравявам силно на место!
Без страх и без принуждение,
Зарад шегата, зарад вдъхновение
Да пиша седнах - подъвках перото...
Излезе тъй: човек на Възрождение2
На Садово колцо3 сега живеел.

Техните медгоспода
С доверието тяхно детско
Знаем всички че у нас е глупаво,
Но поправени са лудите
От Станислав Долецки
И болницата му с името на Русаков.

На кръга от приятели интересите,
Тъй далече са от завършване!
Всеки ден - след искане, искане,
На сутринта вий - незаменим сте хирург
Операции на възкресение -
Новородени - с болки на старици.

Шест часа по - късно
Вие скърцате със зъби...
Да! Доносникът поработи чудесно!
На Недалецките4 хора
Не се сработваме със Вас,
Какво да делите с тях Вие - Станислав?

Аз от Вашата душа и от уста
Неща различни чувах, нееднократно,
С вечната поговорка: "Това разбрахте ли?!"
Аз разбирам: за хрущенето на кости,
И това, "колко акуратно"
Разби Прокрустовото ложе5, Прокруст.

Как от тези деца
смърт сутрин щом отсичаш,
Случваше се да Ви ругаят
Разни възрастни всякакви хора
"Ах ти, боклук ти такъв!"
С този скалпел - ръцете ви трябва!"

Нещо аз съм все "за тоя", че "за тоя" -
Аз пък трябва съвсем за за друго да ходя -
Та нали изведнъж ще изтърсите: "Пудра на Гоя"
Никога не съм снимал. А палтото
Във вашия филм не е то6. А е голо
По е приятно на пипане, че, какво?!"

Вие нямате толкоз годинки
Вие мен вече не въртете!
Бог със него, с живота, вешица стара!
Сън видях аз: във съня
ви пусна Нефертити...
Та старейте назад скъпи мой!